Страхът
Страхът за мен е нещо непривично.
Шегувам се. И мене ме е страх.
Да се страхуваш даже е логично.
По ме е страх от туй да няма страх.
Страхувам се, признавам си, от самотата.
От липсата на истинска любов.
Страхувам се дори от суетата,
но суетата... тя си е до гроб.
Страхувам се от болката, от нищетата.
От мъката на хората и от смъртта.
Страхувам се, дори когато
ще се наложи сам аз пътя си да извървя.
Страхувам се от болните амбиции.
От гадните невежи ме е страх.
Нещастни, злостни, гнусни коалиции,
от тях, от тях най-много ме е страх.
Страхувам се от глупавите хора.
От хора обградени със лъжи.
От лудите, че нямат те умора.
Защото луд умора няма, само се поти.
Но стига толкова, страхът е необхватен.
С две думи няма как да се опише.
Повярвайте ми, всички се страхуват,
ала при някои страхът мирише.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Всички права запазени
