4 июл. 2007 г., 19:32

Страната на кошмарите 

  Поэзия
630 0 1
Тази вечер аз съм твоя сън -
кошмар, нали - и пот се лее?!
Сянката ми идва тихо,
сяда срещу теб.
Защо трепериш?
Мина много време!
Запали цигара...
Отпусни се...
Аз няма да говоря много!
Нима използваме думи с теб?
Знам...
Огледалото пречупва мисли -
затова аз винаги съм там!
Защо си тръгна?
Хайде! Допуши я!
Втора запали.
Сега щастлив ли си?
Не, не мисля, че боли!
Как да забравиш ли?
Не знаех, че си запомнил.
А помниш ли? Наивни бяхме...
Урока по любов сричахме на глас...
И накрая пак имахме "Слаб"...
Виновната обаче пак бях аз!
Хайде, допуши и тази...
Мисля... много постоях.

© Симона Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??