4 jul 2007, 19:32

Страната на кошмарите

Poesía

862 0 1

Тази вечер аз съм твоя сън -
кошмар, нали - и пот се лее?!
Сянката ми идва тихо,
сяда срещу теб.
Защо трепериш?
Мина много време!
Запали цигара...
Отпусни се...
Аз няма да говоря много!
Нима използваме думи с теб?
Знам...
Огледалото пречупва мисли -
затова аз винаги съм там!
Защо си тръгна?
Хайде! Допуши я!
Втора запали.
Сега щастлив ли си?
Не, не мисля, че боли!
Как да забравиш ли?
Не знаех, че си запомнил.
А помниш ли? Наивни бяхме...
Урока по любов сричахме на глас...
И накрая пак имахме "Слаб"...
Виновната обаче пак бях аз!
Хайде, допуши и тази...
Мисля... много постоях.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ashley_ (Яничка)

Поздравления мн е хубаво.
6 от мен.

2007-07-04T19:37:57+03:00

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0