6 авг. 2007 г., 22:00

Странник 

  Поэзия
766 0 6
В съня ми се яви,
сърцето ми те долови,
нечакан гостенин от дни избелели,
секундите притихнало са спрели...
Погали косите ми с очи
и сякаш каза ми "мълчи"...
Слушах песента ти, страннико чуден,
спрял на прозореца в миг труден.
Гореше сърцето при думите топли,
чух в мрака жалните вопли.
Отнели са  вълните на морето любимата жена,
прекършили са те сърцето, любовта...
дочакал си и своята награда,
със смъртта да видиш ти пощада...
Идвай ако искаш и в съня ще те обичам,
от мен "сбогом" не ще чуеш да изричам...!

© Петя Стефанова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??