6 авг. 2007 г., 22:00

Странник

912 0 6
В съня ми се яви,
сърцето ми те долови,
нечакан гостенин от дни избелели,
секундите притихнало са спрели...
Погали косите ми с очи
и сякаш каза ми "мълчи"...
Слушах песента ти, страннико чуден,
спрял на прозореца в миг труден.
Гореше сърцето при думите топли,
чух в мрака жалните вопли.
Отнели са  вълните на морето любимата жена,
прекършили са те сърцето, любовта...
дочакал си и своята награда,
със смъртта да видиш ти пощада...
Идвай ако искаш и в съня ще те обичам,
от мен "сбогом" не ще чуеш да изричам...!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...