azura_luna (Петя Стефанова) azura_luna (Петя Стефанова)
23 154
Aug 6, 2007, 10:00 PM

Странник

  Poetry
915 0 6
В съня ми се яви,
сърцето ми те долови,
нечакан гостенин от дни избелели,
секундите притихнало са спрели...
Погали косите ми с очи
и сякаш каза ми "мълчи"...
Слушах песента ти, страннико чуден,
спрял на прозореца в миг труден.
Гореше сърцето при думите топли,
чух в мрака жалните вопли.
Отнели са  вълните на морето любимата жена,
прекършили са те сърцето, любовта...
дочакал си и своята награда,
със смъртта да видиш ти пощада...
Идвай ако искаш и в съня ще те обичам,
от мен "сбогом" не ще чуеш да изричам...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Стефанова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0