"Страхувам се, че ще се побера

в дланта ти, страшно дълго недокосвана.

Страхувам се, че ще я прогоря,

ако поискаш в нея да ме носиш."

Елена Денева

Страхувам се, че ти си точно този,

за който съм мечтала, без да зная.

Как мрежата от чувства сложни,

растяща в мен, успя да разгадаеш?

Страхувам се, че всъщност ти хареса

обърканото, но усмихнато момиче,

което вътрешно мечтае да е поетеса,

а външно знае, че е трудна за обичане.

Страхувам се, че твоите очи,

когато опознаят мойта същност,

ще се извърнат тихо във страни.

(Изгубен мироглед не се завръща.)

Страхувам се. И с този страх

се борят вече дълго време в мене

предчувствието за очакван крах

и силното желание да си те взема.

Да бъда с теб, свалила всички маски,

които ми тежат и ме смаляват.

Които погледът ти, тихо като ласка,

една след друга смъква. И оставам

пред твоите очи напълно чиста,

тъй както с никой друг не съм успявала.

Единствен ти в живота ми поисках

да види в мен и ангела, и дявола.

Та, страх ме е, че след това очите ти

не ще привикнат с моите измерения.

Оттам нататък, вече знам - следите ти

единствено ще ми напомнят нашто време.

Така че знай - когато замълчавам,

ме плашат силно твоите добротетели

и чудната способност да ме разгадаваш.

...

Страхувам се, че ще се сбъднат редовете ми.

посветено