27.01.2016 г., 19:44  

Страшния

981 0 1

"Страхувам се, че ще се побера

в дланта ти, страшно дълго недокосвана.

Страхувам се, че ще я прогоря,

ако поискаш в нея да ме носиш."

Елена Денева

 

Страхувам се, че ти си точно този,

за който съм мечтала, без да зная.

Как мрежата от чувства сложни,

растяща в мен, успя да разгадаеш?

 

Страхувам се, че всъщност ти хареса

обърканото, но усмихнато момиче,

което вътрешно мечтае да е поетеса,

а външно знае, че е трудна за обичане.

 

Страхувам се, че твоите очи,

когато опознаят мойта същност,

ще се извърнат тихо във страни.

(Изгубен мироглед не се завръща.)

 

Страхувам се. И с този страх

се борят вече дълго време в мене

предчувствието за очакван крах

и силното желание да си те взема.

 

Да бъда с теб, свалила всички маски,

които ми тежат и ме смаляват.

Които погледът ти, тихо като ласка,

една след друга смъква. И оставам

 

пред твоите очи напълно чиста,

тъй както с никой друг не съм успявала.

Единствен ти в живота ми поисках

да види в мен и ангела, и дявола.

 

Та, страх ме е, че след това очите ти

не ще привикнат с моите измерения.

Оттам нататък, вече знам - следите ти

единствено ще ми напомнят нашто време.

 

Така че знай - когато замълчавам,

ме плашат силно твоите добротетели

и чудната способност да ме разгадаваш.

...

Страхувам се, че ще се сбъднат редовете ми.

 

 

посветено

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теди Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Искрено и внушително!
    Един от малкото стойностни стихове на страницата.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...