Страшно много ме е яд!
Замислих се за тоз народ...
За хубавата ни земя...
Защо му надянаха хомот?
Защо острият език занемя?
Заболя ме много за него!
И страшно ме доядя!
Убиха прекрасното село!
Сега убиват и града!
А той, народът, на каишка!
И с намордник!
Сам на себе си надзорник!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргарита Ангелова Все права защищены