25.03.2018 г., 19:20

Страшно много ме е яд!

827 4 13

Замислих се за тоз народ...

За хубавата ни земя...

Защо му надянаха хомот?

Защо острият език занемя?

Заболя ме много за него!

И страшно ме доядя!

Убиха прекрасното село!

Сега убиват и града!

А той, народът, на каишка!

И с намордник!

Сам на себе си надзорник!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря много!
  • Много е сложно и в същото време - много просто. Има исторически причини, допринесли за убиването на националната гордост на българина - това е основното. Заедно с тях идват и национални предателства, загубени войни, територии, посегателства над езика и културата ни. Любомир Левчев имаше една книга: "Убий българина" . А искат да ни убият, защото сме силни и умни и можещи. И със свободни души.
    Цветен празник!
  • Да можехме нещо да направим, но... Натрупването е толкова дълго, че каквото и да направим, няма да се усети. Все едно да вземеш песъчинка от дюна и тя да изчезне. Трябва всички да взимаме и то дъълго време. Процес. Дори не е започнат. Напротив. Състоянието се запечатва от управляващата каста. Така, който и да управлява, ще има удобен, дресиран народ. Това ме отчайва.
  • Силни думи и тъжна истина.
  • Ох! Ох, Иржи! Нали знаеш, че си има причини за всичко? Благодаря, че се спря при мен.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...