8 апр. 2016 г., 20:45

Страст

797 0 3

Яростно понесен от потока

огнен и убийствено горещ,

слизаш безконтролно по-дълбоко

и стопяваш се безмълвно като свещ.

Грешник Си.

И знам, че го обичаш,

даже и „Пусни ме!“ да крещиш.

Той го наказание нарича,

Ти пък обожаваш да гориш.

 

Ето го - Света на светлината.

Хубаво е да Си у дома.

Времето дошло е за разплата.

Време е да видите коса.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емил Все права защищены

-

Комментарии

Комментарии

  • Може да съм идеалист и твърде старомодна, но вярвам в светлината! Удоволствие е за мен, че прочетох.
  • Всъщност логиката е твоята, прочети отново.

    В дадените примери многозначността отклонява от основния смисъл, ако въобще има такъв (ако все пак говорим за постмодерна поезия, е на място, защото такъв няма там... както и художествена стойност, но това е друга тема). Буквално значенията на изразите през призмата на двете неща нямат нищо общо.

    Честно казано, за първи път чувам за подобно "правило". Никога не ми е правило впечатление в други творби, което е показателно за нуждата от него. А и все пак това не е супа от безцелно поставени междуметия, прилагателни и помпозни метафори (99% от поезията в наши дни), която ние самите не разбираме и точно заради милионите й интерпретации приемаме за възвишена, а случка.
  • На пръв поглед това е така, но по тази логика и изрази като "Сложих лука в съда", "И падна от небето град", "Мина - красива и прелестна" и т.н. също трябва да са предвидени да бъдат четени с различни интерпретации. "Проблемът" произтича от това, че сме свикнали да употребяваме "коса" в другото й значение, но все пак поезията е точно за това - да се замислим и почувстваме, ако щеш - да определим сами логичния завършек на едно произведение.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...