8 апр. 2016 г., 20:45

Страст

800 0 3

Яростно понесен от потока

огнен и убийствено горещ,

слизаш безконтролно по-дълбоко

и стопяваш се безмълвно като свещ.

Грешник Си.

И знам, че го обичаш,

даже и „Пусни ме!“ да крещиш.

Той го наказание нарича,

Ти пък обожаваш да гориш.

 

Ето го - Света на светлината.

Хубаво е да Си у дома.

Времето дошло е за разплата.

Време е да видите коса.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емил Все права защищены

-

Комментарии

Комментарии

  • Може да съм идеалист и твърде старомодна, но вярвам в светлината! Удоволствие е за мен, че прочетох.
  • Всъщност логиката е твоята, прочети отново.

    В дадените примери многозначността отклонява от основния смисъл, ако въобще има такъв (ако все пак говорим за постмодерна поезия, е на място, защото такъв няма там... както и художествена стойност, но това е друга тема). Буквално значенията на изразите през призмата на двете неща нямат нищо общо.

    Честно казано, за първи път чувам за подобно "правило". Никога не ми е правило впечатление в други творби, което е показателно за нуждата от него. А и все пак това не е супа от безцелно поставени междуметия, прилагателни и помпозни метафори (99% от поезията в наши дни), която ние самите не разбираме и точно заради милионите й интерпретации приемаме за възвишена, а случка.
  • На пръв поглед това е така, но по тази логика и изрази като "Сложих лука в съда", "И падна от небето град", "Мина - красива и прелестна" и т.н. също трябва да са предвидени да бъдат четени с различни интерпретации. "Проблемът" произтича от това, че сме свикнали да употребяваме "коса" в другото й значение, но все пак поезията е точно за това - да се замислим и почувстваме, ако щеш - да определим сами логичния завършек на едно произведение.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...