Нула (Емил)
17 5
8.04.2016 г., 20:45 ч.

Страст 

  Поезия » Философска
493 0 3

Яростно понесен от потока

огнен и убийствено горещ,

слизаш безконтролно по-дълбоко

и стопяваш се безмълвно като свещ.

Грешник Си.

И знам, че го обичаш,

даже и „Пусни ме!“ да крещиш.

Той го наказание нарича,

Ти пък обожаваш да гориш.

 

Ето го - Света на светлината.

Хубаво е да Си у дома.

Времето дошло е за разплата.

Време е да видите коса.

© Емил Всички права запазени

-

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Може да съм идеалист и твърде старомодна, но вярвам в светлината! Удоволствие е за мен, че прочетох.
  • Всъщност логиката е твоята, прочети отново.

    В дадените примери многозначността отклонява от основния смисъл, ако въобще има такъв (ако все пак говорим за постмодерна поезия, е на място, защото такъв няма там... както и художествена стойност, но това е друга тема). Буквално значенията на изразите през призмата на двете неща нямат нищо общо.

    Честно казано, за първи път чувам за подобно "правило". Никога не ми е правило впечатление в други творби, което е показателно за нуждата от него. А и все пак това не е супа от безцелно поставени междуметия, прилагателни и помпозни метафори (99% от поезията в наши дни), която ние самите не разбираме и точно заради милионите й интерпретации приемаме за възвишена, а случка.
  • На пръв поглед това е така, но по тази логика и изрази като "Сложих лука в съда", "И падна от небето град", "Мина - красива и прелестна" и т.н. също трябва да са предвидени да бъдат четени с различни интерпретации. "Проблемът" произтича от това, че сме свикнали да употребяваме "коса" в другото й значение, но все пак поезията е точно за това - да се замислим и почувстваме, ако щеш - да определим сами логичния завършек на едно произведение.
Предложения
: ??:??