8 июл. 2006 г., 21:23

Страст

1K 0 1

СТРАСТ

 

Утрото изгрява, облян от нежните лъчи на слънцето,

Лек полъх в ушите ми, и живота минава покрай мен, тъй фино, тъй нежно свисти с вкус на утрен летен дъжд.

Поглеждам през очите ти любовта, обливаща съзнаниаето ми,

Усещам как птичките пеят за любовта с треперейки гласчета звънтейки в косите ти.

Слънцето гали нежните вълни на морето, а бурната тъма крие земята за да утолее жаждата си за любов.

Екотът на гората и мириса на току-що спряла буря разкривайки слънцето зад малките пролуки над облаците, карат ме да съм жив.

Бори се всеки ден за вкуса на слънцето, за мириса на вятъра, за кънтящия звук на водата.

За нежното докосване на жената, тъй както само тя може да ти покаже страстта към живота.Жвотът е страст.Всеки миг, всеки дъх.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гъри Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотно е и много ми хареса!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...