10 июн. 2007 г., 09:21

Строшени сънища

Поэзия

695 0 9

Строшени сънища, накъсани, бездънни
като ада
рисуват пътища, кръстосват ги, белязват
без пощада...
И сякаш между тежките сълзи на любовта
недоразбрана
прокрадва се надежда бегла, няма,
но желана!
А пръскат се като горещи бомби
от стъкло
онези купове недоизказани, полубезлики
чувства...
И плащат свойта непосилна глоба
по закон...
След толкоз детонации не им ли стига
тази вяра пуста?
Не им ли стигаше, че крадоха от мен
жестоко?
Не се ли случи тази цялата бездънност
сляпа?
Ще зинат ли с усти за още нови, нови
болки,
И пак ли грубо през реките от сълзи
ще шляпат?

.......................
Строшени сънища, накъсани, бездънни
като ада
рисуват пътища, кръстосват ги, белязват
без пощада...
И сякаш между тежките сълзи на любовта
недоразбрана
прокрадва се надежда бегла, няма,
но желана!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

svetlanal (Светлана Лажова)

Желаната надежда на края много, много ми хареса!!!

2007-06-11T04:24:40+03:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

"прокрадва се надежда бегла, няма,
но желана!"
Щом се прокрадва и е желана, то нека и отворим да влезе!
Силен е стихът ти Катя, и болезнен, но хубав!

2007-06-11T00:16:44+03:00
nikolaidragiev (Николай Драгиев)

Бездънно пишеш Катя!!!
Поздрави!

2007-06-10T12:22:42+03:00
Aneta_kz (Анета)

Браво, Катя!
Много хубав стих!

2007-06-10T11:18:19+03:00
Незабравима (Кремена Стоева)

"Надеждата крепи човека!"

Поздрав, Кате!

2007-06-10T11:07:41+03:00