катеринарина (Катя)
331 972
10.06.2007 г., 9:21 ч.

Строшени сънища 

  Поезия
522 0 9
Строшени сънища, накъсани, бездънни
като ада
рисуват пътища, кръстосват ги, белязват
без пощада...
И сякаш между тежките сълзи на любовта
недоразбрана
прокрадва се надежда бегла, няма,
но желана!
А пръскат се като горещи бомби
от стъкло
онези купове недоизказани, полубезлики
чувства...
И плащат свойта непосилна глоба
по закон...
След толкоз детонации не им ли стига
тази вяра пуста?
Не им ли стигаше, че крадоха от мен
жестоко?
Не се ли случи тази цялата бездънност
сляпа?
Ще зинат ли с усти за още нови, нови
болки,
И пак ли грубо през реките от сълзи
ще шляпат?

.......................
Строшени сънища, накъсани, бездънни
като ада
рисуват пътища, кръстосват ги, белязват
без пощада...
И сякаш между тежките сълзи на любовта
недоразбрана
прокрадва се надежда бегла, няма,
но желана!






© Катя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??