Струва си
Когато си отива есента...
зима идва бяла и красива.
Обсипан е снежинково светът.
Искри снегът. Тъгата си отива.
Усмивките цъфтят в кристален цвят.
Дори са нови във нощта звездите.
И този миг възражда с обич пак-
копнеж за път изстрадан. Колоритен.
Проскърцват стъпки в призрачния мрак,
уверено проправят си пъртина,
към стаята с камината вървят,
която ще роди безплътни рими.
В която страстно ритъмният блус
душите зажаднели ще прегърне
а танцът с аромат и мускус - вкус
във стаята лавинно ще избухне.
Когато с нас си тръгне есента,
зимата да срещнем в топли длани.
Тях има ли ги, има го денят
във който най си струва да останем.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
