Струва си
Когато си отива есента...
зима идва бяла и красива.
Обсипан е снежинково светът.
Искри снегът. Тъгата си отива.
Усмивките цъфтят в кристален цвят.
Дори са нови във нощта звездите.
И този миг възражда с обич пак-
копнеж за път изстрадан. Колоритен.
Проскърцват стъпки в призрачния мрак,
уверено проправят си пъртина,
към стаята с камината вървят,
която ще роди безплътни рими.
В която страстно ритъмният блус
душите зажаднели ще прегърне
а танцът с аромат и мускус - вкус
във стаята лавинно ще избухне.
Когато с нас си тръгне есента,
зимата да срещнем в топли длани.
Тях има ли ги, има го денят
във който най си струва да останем.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
