slava82 (Славка Любенова)
1 207

26 июн. 2011 г., 19:44

Стряха

Поэзия » Другая

498 0 2

Къщата ни бе гнездо на птици -

пълнеше се с весел глъч и песни,

беше топла скромната ни стряха,

бяхме млади, дните бяха лесни...

Литнаха годините-орлици,

веселбите, радостите спряха...

Малките орлета полетяха

към далечни сини небосклони

и назад дори не се обръщат -

яхнали мечтите-вихрогони...

Смях и волност вече отшумяха.

Свойте малки те сега прегръщат...

Подир тях замина младостта ни...

А гнездото бавно запустява -

все тъгува, на дървото спряло

и от мъка сякаш се смалява...

Спомен мил от всичко ще остане,

от мечтите, от гнездото бяло...

В него днес сме двете стари птици,

две осиротели кукувици.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬