Стряха
Къщата ни бе гнездо на птици -
пълнеше се с весел глъч и песни,
беше топла скромната ни стряха,
бяхме млади, дните бяха лесни...
Литнаха годините-орлици,
веселбите, радостите спряха...
Малките орлета полетяха
към далечни сини небосклони
и назад дори не се обръщат -
яхнали мечтите-вихрогони...
Смях и волност вече отшумяха.
Свойте малки те сега прегръщат...
Подир тях замина младостта ни...
А гнездото бавно запустява -
все тъгува, на дървото спряло
и от мъка сякаш се смалява...
Спомен мил от всичко ще остане,
от мечтите, от гнездото бяло...
В него днес сме двете стари птици,
две осиротели кукувици.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Славка Любенова Все права защищены
