slava82 (Славка Любенова) slava82 (Славка Любенова)
1 207
Jun 26, 2011, 7:44 PM

Стряха

  Poetry » Other
492 0 2

 

 

Къщата ни бе гнездо на птици -

пълнеше се с весел глъч и песни,

беше топла скромната ни стряха,

бяхме млади, дните бяха лесни...

Литнаха годините-орлици,

веселбите, радостите спряха...

 

Малките орлета полетяха

към далечни сини небосклони

и назад дори не се обръщат -

яхнали мечтите-вихрогони...

Смях и волност вече отшумяха.

Свойте малки те сега прегръщат...

 

Подир тях замина младостта ни...

А гнездото бавно запустява -

все тъгува, на дървото спряло

и от мъка сякаш се смалява...

Спомен мил от всичко ще остане,

от мечтите, от гнездото бяло...

 

В него днес сме двете стари птици,

две осиротели кукувици.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка Любенова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0