slava82 (Славка Любенова)
207 2
Jun 26, 2011, 7:44 PM

Стряха 

  Poetry » Other
363 0 2

 

 

Къщата ни бе гнездо на птици -

пълнеше се с весел глъч и песни,

беше топла скромната ни стряха,

бяхме млади, дните бяха лесни...

Литнаха годините-орлици,

веселбите, радостите спряха...

 

Малките орлета полетяха

към далечни сини небосклони

и назад дори не се обръщат -

яхнали мечтите-вихрогони...

Смях и волност вече отшумяха.

Свойте малки те сега прегръщат...

 

Подир тях замина младостта ни...

А гнездото бавно запустява -

все тъгува, на дървото спряло

и от мъка сякаш се смалява...

Спомен мил от всичко ще остане,

от мечтите, от гнездото бяло...

 

В него днес сме двете стари птици,

две осиротели кукувици.

 

© Славка Любенова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??