Jun 26, 2011, 7:44 PM

Стряха

  Poetry » Other
493 0 2

 

 

Къщата ни бе гнездо на птици -

пълнеше се с весел глъч и песни,

беше топла скромната ни стряха,

бяхме млади, дните бяха лесни...

Литнаха годините-орлици,

веселбите, радостите спряха...

 

Малките орлета полетяха

към далечни сини небосклони

и назад дори не се обръщат -

яхнали мечтите-вихрогони...

Смях и волност вече отшумяха.

Свойте малки те сега прегръщат...

 

Подир тях замина младостта ни...

А гнездото бавно запустява -

все тъгува, на дървото спряло

и от мъка сякаш се смалява...

Спомен мил от всичко ще остане,

от мечтите, от гнездото бяло...

 

В него днес сме двете стари птици,

две осиротели кукувици.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка Любенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...