Стръкче есенна трева
СТРЪКЧЕ ЕСЕННА ТРЕВА
... есента по летни еспадрили
запристъпва в дългите треви –
гащница – на вили-мотовили
цял ден из стърнището върви,
залезът на охрените хълми
хвърли си пламтящите руна,
може би за сетно ме изпълни
с мир, любов – и шепа топлина,
мракът ветролее черни дрипи,
просва ги – да съхнат до зори,
вятърът ми викна: – Ой-ла-ри-пи! –
подир туй в корията се скри,
и жабокът даже спря да квака,
хлътна във сумтящите блата,
шипката – една свадлива драка,
с острия си трън ме зачерта,
а поисках стихче да ви кажа? –
птица в отлетяла синева.
Тази нощ бях Никой във пейзажа.
Просто стръкче есенна трева.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Станков Все права защищены
