Не чувствам нищо, само празнота,

в душата ми присъстват вече студ и тъмнина.

Кога усмивката на лицето отново ще се появи

и раната така позната в сърцето мигновено ще заличи?

Лъжа, фалш, чувства и мечти

превърнаха душата моя в малко кътче, обляно от сълзи.

Лесно можеш да забравиш

и по пътя нов да се отправиш.

Не - това съвсем не е така,

студът навлиза пак в раната, направена от любовта.

С нея не можеш да си играеш

и с чувствата на друг така нагло да се подиграеш.

Не давай обещания напразни,

щом намеренията ти към мен са безкрайно безобразни.

По-добре за мен не мисли - 

спри, огледай се и напред отново продължи.

Оправдай се, по мъжки постъпи,

сърцето наранено е - повече не го мъчи!