Не чувствам нищо, само празнота,
в душата ми присъстват вече студ и тъмнина.
Кога усмивката на лицето отново ще се появи
и раната така позната в сърцето мигновено ще заличи?
Лъжа, фалш, чувства и мечти
превърнаха душата моя в малко кътче, обляно от сълзи.
Лесно можеш да забравиш
и по пътя нов да се отправиш.
Не - това съвсем не е така,
студът навлиза пак в раната, направена от любовта.
С нея не можеш да си играеш
и с чувствата на друг така нагло да се подиграеш. ...