sandroto (Калин Станчев)
22 8
14 нояб. 2010 г., 12:17

Студен 

  Поэзия » Любовная
834 1 1

- Защо си толкова студен? -

попита ме внезапно тя.

- Защо не гледаш вече в мен,

къде изчезна любовта?

 

- Защо ли?! - ù отвърнах аз -

Ти къде беше, когато имах нужда?

С друг прегърната бе в онзи час,

а аз не знаех, че си чужда!

 

Какво - тогава я попитах -

в мен различно ти сега намираш?

Защо не го виждаше, когато те обичах,

а чак сега без мен умираш?

 

Нима е нужно нещо да загубиш

и чак тогава да го оцениш?

Трябваше ли любовта ми да погубиш,

а после да се молиш и сълзиш?

© Калин Станчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Век почти преди теб Сергей Есенин го е казал така:

    "...И когато в уличката нощна
    за любов друг някой ти шепти,
    може там и аз да се разхождам
    и тогава ще ме видиш ти.

    Скрила се под неговото рамо,
    с лек поклон във тоя късен час
    ”Добър вечер!” – ще ми кажеш само,
    “Добър вечер, мис” – ще кажа аз.

    И не ще ме нищо в теб привлича,
    и не ще се натъжа дори.
    Който е обичал – не обича,
    Който е угаснал- не гори."
Предложения
: ??:??