14.11.2010 г., 12:17 ч.
Студен
727
1
1
- Защо си толкова студен? -
попита ме внезапно тя.
- Защо не гледаш вече в мен,
къде изчезна любовта?
- Защо ли?! - ù отвърнах аз -
Ти къде беше, когато имах нужда?
С друг прегърната бе в онзи час,
а аз не знаех, че си чужда!
Какво - тогава я попитах -
в мен различно ти сега намираш?
Защо не го виждаше, когато те обичах,
а чак сега без мен умираш?
Нима е нужно нещо да загубиш
и чак тогава да го оцениш?
Трябваше ли любовта ми да погубиш,
а после да се молиш и сълзиш?
© Калин Станчев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
"...И когато в уличката нощна
за любов друг някой ти шепти,
може там и аз да се разхождам
и тогава ще ме видиш ти.
Скрила се под неговото рамо,
с лек поклон във тоя късен час
”Добър вечер!” – ще ми кажеш само,
“Добър вечер, мис” – ще кажа аз.
И не ще ме нищо в теб привлича,
и не ще се натъжа дори.
Който е обичал – не обича,
Който е угаснал- не гори."