22 окт. 2008 г., 12:19

Студен пламък

1.1K 1 1
Студен пламък

Всяка твоя дума остра е като кама,
и всяко твое изречение
оставя рана в моята душа.

Не знам докога ще мога да живея
с тези чувства вътре в мен.
Любовта ми носи болка,
защото се тай единствено в мен.

Твойте чувства някъде са скрити -
заровил си ги, сам незнаеш къде.
Толкова добре са те прикрити,
сякаш няма ги въобще.

Вече ти е все едно за мене -
няма блясък в твойте очи,
ала чувствата ми силни
карат те да продължиш.

Моята любов е силна,
но не стига с нея да се сгреят двама.
Аз съм непосилна
да повярвам в следната измама,
че още някъде в теб едно пламъче за мен гори.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Найденова Все права защищены

Комментарии

Комментарии


  • "Аз съм непосилна да повярвам..."
    / може би имаш предвид - непосилно е да вярвам в следната измама?/
    Поздравчета!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...