22 окт. 2008 г., 12:19

Студен пламък

1.1K 1 1
Студен пламък

Всяка твоя дума остра е като кама,
и всяко твое изречение
оставя рана в моята душа.

Не знам докога ще мога да живея
с тези чувства вътре в мен.
Любовта ми носи болка,
защото се тай единствено в мен.

Твойте чувства някъде са скрити -
заровил си ги, сам незнаеш къде.
Толкова добре са те прикрити,
сякаш няма ги въобще.

Вече ти е все едно за мене -
няма блясък в твойте очи,
ала чувствата ми силни
карат те да продължиш.

Моята любов е силна,
но не стига с нея да се сгреят двама.
Аз съм непосилна
да повярвам в следната измама,
че още някъде в теб едно пламъче за мен гори.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Найденова Все права защищены

Комментарии

Комментарии


  • "Аз съм непосилна да повярвам..."
    / може би имаш предвид - непосилно е да вярвам в следната измама?/
    Поздравчета!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...