22.10.2008 г., 12:19

Студен пламък

1.1K 1 1
Студен пламък

Всяка твоя дума остра е като кама,
и всяко твое изречение
оставя рана в моята душа.

Не знам докога ще мога да живея
с тези чувства вътре в мен.
Любовта ми носи болка,
защото се тай единствено в мен.

Твойте чувства някъде са скрити -
заровил си ги, сам незнаеш къде.
Толкова добре са те прикрити,
сякаш няма ги въобще.

Вече ти е все едно за мене -
няма блясък в твойте очи,
ала чувствата ми силни
карат те да продължиш.

Моята любов е силна,
но не стига с нея да се сгреят двама.
Аз съм непосилна
да повярвам в следната измама,
че още някъде в теб едно пламъче за мен гори.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Найденова Всички права запазени

Коментари

Коментари


  • "Аз съм непосилна да повярвам..."
    / може би имаш предвид - непосилно е да вярвам в следната измама?/
    Поздравчета!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...