Не искам много от живота,
аз имам мъничка мечта:
във Белгия да ида да живея.
Там ще отида да работя,
далеч от родната страна,
далеч от родната мизерия.
Защото там ще бъда по-свободен:
далеч от приказки за Бойко,
далече от тъгите на дома...
Накрай света от песимизма роден
ще се оженя аз за французойка
ще ми роди и син, и дъщеря.
Ще бъде къщата ни чисто бяла,
със три прозореца във ален цвят,
прозорци със копринени пердета.
Един от тях ще гледа към канала,
останалите - към големия площад
и църквата с високите дървета.
Но край, преставам да мечтая
за тази моя чудничка ваканция,
защото чувам онзи глас познат:
"Внимание, вратите се затварят!",
а Сердика е следващата станция -
аз слизам още само след една.
© Кавалер Все права защищены