13 ene 2013, 10:55

Студентска мечта

  Poesía » Civil
806 0 0

Не искам много от живота,
аз имам мъничка мечта:
във Белгия да ида да живея.
Там ще отида да работя,
далеч от родната страна,
далеч от родната мизерия.

Защото там ще бъда по-свободен:
далеч от приказки за Бойко,
далече от тъгите на дома...
Накрай света от песимизма роден
ще се оженя аз за французойка
ще ми роди и син, и дъщеря.

Ще бъде къщата ни чисто бяла,
със три прозореца във ален цвят,
прозорци със копринени пердета.
Един от тях ще гледа към канала,
останалите - към големия площад
и църквата с високите дървета.

Но край, преставам да мечтая
за тази моя чудничка ваканция,
защото чувам онзи глас познат:
"Внимание, вратите се затварят!",
а Сердика е следващата станция -
аз слизам още само след една.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кавалер Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...