11 февр. 2011 г., 13:49

Стъклен човек 

  Поэзия » Другая
638 0 0

                                   На майка ми

 


Плаче небето. Сълзите оставят
в земята дълбоки следи,
локви от мъка прецапвам небрежно,
сухи са мойте очи.

В лицето ми стъклено капки се удрят,
болезнена грешка, сбъркан адрес,
вместо прегръдка съчувствено нежна,
гладка повърхност и рикошет.

© Аманда Лиър Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??