Стъклен човек

Feb 11, 2011, 1:49 PM

Poetry » Other

637 0 0

На майка ми

Плаче небето. Сълзите оставят
в земята дълбоки следи,
локви от мъка прецапвам небрежно,
сухи са мойте очи.

В лицето ми стъклено капки се удрят,
болезнена грешка, сбъркан адрес,
вместо прегръдка съчувствено нежна,
гладка повърхност и рикошет.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Стъклен човек

Свързани произведения

Comments

Random works