Цяла съм и съм разпиляна,

като стъкло режа бързо, неусетно.

Заболява, но за миг минава,

Ала белегът остава до последно.

Понасям се с вятъра и той ме носи,

гали лицето и косите нежно...

Ще порежа пак, но този път ще бъде силно,

Да усетиш болката в сърцето свидно.

Ще се усмихна и ще полетя,

ще погаля раната дълбока...

Ще усетиш кратка нежност, топлота, 

ще почувстваш що е болката жестока.

Ще се свиеш, ще мълчиш, ще поискаш още от топлината тиха,

 не си научен да търпиш...

но ще свикнеш, ще се примириш.

 Раната ще мине, ще забравиш,

но белегът ще ти напомня за очите,

във които ще се давиш!