28.09.2023 г., 14:07

Стъкло

727 1 0

Цяла съм и съм разпиляна,

като стъкло режа бързо, неусетно.

Заболява, но за миг минава,

Ала белегът остава до последно.

Понасям се с вятъра и той ме носи,

гали лицето и косите нежно...

Ще порежа пак, но този път ще бъде силно,

Да усетиш болката в сърцето свидно.

Ще се усмихна и ще полетя,

ще погаля раната дълбока...

Ще усетиш кратка нежност, топлота, 

ще почувстваш що е болката жестока.

Ще се свиеш, ще мълчиш, ще поискаш още от топлината тиха,

 не си научен да търпиш...

но ще свикнеш, ще се примириш.

 Раната ще мине, ще забравиш,

но белегът ще ти напомня за очите,

във които ще се давиш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...