10 июн. 2015 г., 19:54

Стъпка напред

761 0 0

Да станеш рано, за да видиш всичко тъмно,
да поизчакаш да се осветли.
Да разбереш и да приемеш най-безмълвно,
че и обиден пак не можеш да сгрешиш.

Да срутиш нещо ценно е безценно,
да си признаеш, че се провали.
Да осъзнаеш колко неизменно
е да събориш, за да съградиш.

Да стъпиш в бездната не винаги изглежда нещо лесно.
Да стигнеш до ръба, да полетиш.
Да се обърнеш чак когато истински е късно.
Да се огледаш, да се примириш...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Василев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...