12 нояб. 2016 г., 17:04

Стъпка по стъпка

579 1 3

Стъпка по стъпка 

 

Стъпка по стъпка, крачка след крачка,

вървим, Животът си отминава,

житейският часовник дните ни отброява.

Да го изживеем истински си заслужава!

 

Сами се раждаме, живеем и си отиваме сами,

но е важно да оставим следа след себе си, нали?

Дом, деца и родители добри –

в тях вярваме, с тях не сме сами!

 

Децата са нашето бъдеще, нашият род,

синове и дъщери на българския народ.

А ние, техните родители добри,

ги подкрепяме, обичаме ги, лишаваме се зарад' тях дори!

А те растат и родителите им ги възпитават,

кое е лошо и кое Добро да разпознават!

Да бъдат честни, отговорни и добри,

приятелите си да подкрепят и не ще останат те сами!

Да обичат и милеят за род и родина,

за България, за тяхната родна страна!

И така – стъпка по стъпка, Животът си минава,

Направѝ добро дело, то остава!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...