26 мая 2016 г., 16:29

Стъпки в безкрая

2K 0 0

Светът какво е?
Стъпки в безкрая,
сънища, гонещи кристални мечти,
болка от ада, нужда от рая.
Да бъдеш си струва. Дали?

Затваряйки своите очи
спомни си за мен, 
осветена от лунни лъчи.
със сърце на сърцето във плен.
Вървя с теб по пътя вечен
и все напред ни тегли денят.
Любовта е - чела съм - живот безконечен
и безграничен простор - висота.

Жалко. Останаха просто следите.
Жалко. Отново падат звездите.
И розите запазиха само бодлите,
дори цветът изчезна, 
през призма на сълзите
и болка безполезна. 
Но и тебе боли те.

Животът какво е?
Стъпки в безкрая,
измъчен гняв в отчаян бяг,
пристигащ от ада, гонещ все рая,
но всичко повтаря се пак.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветелина Неделчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...