May 26, 2016, 4:29 PM

Стъпки в безкрая

  Poetry » Love
2K 0 0

Светът какво е?
Стъпки в безкрая,
сънища, гонещи кристални мечти,
болка от ада, нужда от рая.
Да бъдеш си струва. Дали?

Затваряйки своите очи
спомни си за мен, 
осветена от лунни лъчи.
със сърце на сърцето във плен.
Вървя с теб по пътя вечен
и все напред ни тегли денят.
Любовта е - чела съм - живот безконечен
и безграничен простор - висота.

Жалко. Останаха просто следите.
Жалко. Отново падат звездите.
И розите запазиха само бодлите,
дори цветът изчезна, 
през призма на сълзите
и болка безполезна. 
Но и тебе боли те.

Животът какво е?
Стъпки в безкрая,
измъчен гняв в отчаян бяг,
пристигащ от ада, гонещ все рая,
но всичко повтаря се пак.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветелина Неделчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...