Стъпките
нозете ми, потърсили пътека.
И наметнах пак макар и овехтяла
усмивката си като стара дреха.
Пак намирам сили от лъжите си
да утешавам онази - чуждата,
онази гостенка във къщата,
която не побира трима ни.
Мене, тебе и болката.
Прости ми.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нан Все права защищены
