10 jul 2006, 10:31

Стъпките 

  Poesía
791 0 2
Цъфналите шипки изподраха
нозете ми, потърсили пътека.
И наметнах пак макар и овехтяла
усмивката си като стара дреха.
Пак намирам сили от лъжите си
да утешавам онази - чуждата,
онази гостенка във къщата,
която не побира трима ни.
Мене, тебе и болката.
Прости ми.

© Нан Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??