Понякога и тя си тръгва.
Затръшва входната врата.
Прехвърля прежните си чувства
към друга нечия душа.
Забравя страстите, сълзите,
отминалите сладки дни,
копнежите ви и мечтите
за общо бъдеще, уви.
И струва ли си, щом си тръгне,
за нея вечно да тъжиш,
щом заменила те е, видно,
мираж във шепите държиш.
Дали за теб ще му разказва,
безсмислено е, знай това,
любов, без думи се доказа,
другото е... Суета!
© Таня Мезева Все права защищены