Суета
Понякога и тя си тръгва.
Затръшва входната врата.
Прехвърля прежните си чувства
към друга нечия душа.
Забравя страстите, сълзите,
отминалите сладки дни,
копнежите ви и мечтите
за общо бъдеще, уви.
И струва ли си, щом си тръгне,
за нея вечно да тъжиш,
щом заменила те е, видно,
мираж във шепите държиш.
Дали за теб ще му разказва,
безсмислено е, знай това,
любов, без думи се доказа,
другото е... Суета!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
