Суша
... И ако днес се плисне изведнъж,
подобно дъжд от облак се излее,
сълза солена в погледа на мъж,
неистово щом мисли си за Нея...
В къдриците ѝ сушав водопад,
окъпвали го в топлото му лято,
пресъхващо - небесен звездопад,
едно ведро вода докрай излято...
В такава суша липсва ли роса,
прекършва се и жилава тръстика.
В къдриците на женската коса,
пресъхващ водопад за обич пита.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Божкова Все права защищены
