Сутрешно
Ти, светъл ден, не ме плаши,
с условия и разум.
Аз по Толстоевски реших
да ставам сутрин рано.
И по роса, и по слана
аз първи да разбирам,
по стъпките – в коя страна
Доброто си замина.
Сега какво? – ще си река
и ще си отговоря:
филийка ще си препека,
със сиренце отгоре.
И премети? Какво стоиш!
И чай сложи, защото,
на портичката току виж -
се върнало Доброто.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Райчо Русев Все права защищены
току виж
