Oct 25, 2011, 4:07 PM

Сутрешно 

  Poetry » Other
897 0 16

 

Ти, светъл ден, не ме плаши,
с условия и разум.
Аз по Толстоевски реших
да ставам сутрин рано.

И по роса, и по слана
аз първи да разбирам,
по стъпките – в коя страна
Доброто си замина.

Сега какво? – ще си река
и ще си отговоря:
филийка ще си препека,
със сиренце отгоре.

И премети? Какво стоиш!
И чай сложи, защото,
на портичката току виж -
се върнало Доброто.

© Райчо Русев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??