Oct 25, 2011, 4:07 PM

Сутрешно

Poetry » Other

1.1K 0 16

Ти, светъл ден, не ме плаши,
с условия и разум.
Аз по Толстоевски реших
да ставам сутрин рано.

И по роса, и по слана
аз първи да разбирам,
по стъпките – в коя страна
Доброто си замина.

Сега какво? – ще си река
и ще си отговоря:
филийка ще си препека,
със сиренце отгоре.

И премети? Какво стоиш!
И чай сложи, защото,
на портичката току виж -
се върнало Доброто.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ananel (Нелиса)

току виж

2012-10-07T20:52:56+03:00
galenaGV (Галена Воротинцева)

Добре дошло на всяко добро - пиши такива стихове и ето го доброто!

2011-11-07T09:09:16+02:00
pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

то винаги се връща...*
Понякога късно, но винаги.

2011-10-30T00:41:49+03:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Неповторима е твоята поезия! Поздравления и от мен!

2011-10-28T17:49:28+03:00
ВаняИ (Ваня Иванова)

Както виждам,Доброто вече се върнало...на твоята страничка!Привет,Райсън!

2011-10-26T15:27:56+03:00