Свечеряване

15 апр. 2023 г., 07:31

Поэзия » Философская

355 1 2

Усещам, сърцето ми спира.
В гърдите се свива на топка.
И всеки ден бавно умирам,
дори с девет живота на котка.
А малкото зрънце надежда,
на тъмно стои, не пораства.
Любов му липсва изглежда,
светът е проклет, не му пасва.
Там някъде, много далече,
където отдавна ме няма,
в притихнала, приказна вечер,
ухае парфюмът на мама.
И тъжно ми става, и мило,
корав съм, отдавна не плача.
Сърцето ми пак се е свило
и тръгвам нанякъде в здрача.

Свечеряване

Свързани произведения

Комментарии

Предложения