Сенд (Георги Стоянов)
387 3084
15.04.2023 г., 7:31 ч.

Свечеряване 

  Поезия » Философска
357 1 2

Усещам, сърцето ми спира.
В гърдите се свива на топка.
И всеки ден бавно умирам,
дори с девет живота на котка.
А малкото зрънце надежда,
на тъмно стои, не пораства.
Любов му липсва изглежда,
светът е проклет, не му пасва.
Там някъде,  много далече,
където отдавна ме няма,
в  притихнала, приказна вечер,
ухае парфюмът на мама.
И тъжно ми става, и мило,
корав съм, отдавна не плача.
Сърцето ми пак се е свило
и тръгвам нанякъде в здрача.

 

© Георги Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??