Свети Валентин
След часове ще настъпи 14 февруари - денят на влюбените, на който освен усмивки, веселие и любов би трябвало да няма каквито и да било тъжни неща. Много мислих дали въобще да публикувам това стихотворение, но накрая реших да го направя, защото много ми се иска и един стойностен млад човек, макар и нереално, да преживее този, завинаги отнет му празник.
СВЕТИ ВАЛЕНТИН
Наливам вино в чашите кристални,
и както някога аз вземам моята,
но... вече няма кой да вдигне твоята,
отсреща - само спомени прощални.
А днес е празникът на влюбените -
навсякъде усмихнати лица и смях.
Но никога ти няма да си между тях,
защото си в графа „загиналите”?
И мъката притиска ми сърцето,
че този спомен винаги във него е живял
със погледа последен, който съм видял
в онази нощ.... разплакала небето.
Далеч от свойте близки и родина,
отиде си завинаги от този свят.
И няма гроб и няма бюст от бронз отлят,
ни ваза със букетче от гергина.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Все права защищены
