Свети Валентин
След часове ще настъпи 14 февруари - денят на влюбените, на който освен усмивки, веселие и любов би трябвало да няма каквито и да било тъжни неща. Много мислих дали въобще да публикувам това стихотворение, но накрая реших да го направя, защото много ми се иска и един стойностен млад човек, макар и нереално, да преживее този, завинаги отнет му празник.
СВЕТИ ВАЛЕНТИН
Наливам вино в чашите кристални,
и както някога аз вземам моята,
но... вече няма кой да вдигне твоята,
отсреща - само спомени прощални.
А днес е празникът на влюбените -
навсякъде усмихнати лица и смях.
Но никога ти няма да си между тях,
защото си в графа „загиналите”?
И мъката притиска ми сърцето,
че този спомен винаги във него е живял
със погледа последен, който съм видял
в онази нощ.... разплакала небето.
Далеч от свойте близки и родина,
отиде си завинаги от този свят.
И няма гроб и няма бюст от бронз отлят,
ни ваза със букетче от гергина.
© Ангел All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Докосващ и силен стих! Поздрави!
-
Тъжно е, Ангел,докосва сърцето болезнено.
Привет и от мен! -
Много силно и истинско!Познах тази болка!!!
-
Силно въздействащ, докосващ сърцето стих!
Да се надяваме, че истинска смърт може би няма,
а само преминаваме от едно измерение в друго...
ПОЗДРАВИ! -
споменът остава...и болка, и обич в нечие сърце...
болезнено тъжен стих... -
Леле, страхотно е ! Разби ме!
-
Благодаря ти, Милена.
Аз съм достатъчно силен за да не рухна, но споменът ще си остане завинаги, а и никога даже няма да се опитам да го забравя.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
