Там, де събират се в едно
- Земя, Море, Небе и Огън,
де чезне Днес и няма Утре...
Под Ледни Черни Небеса -
там зъзнеше предадена душа.

Очи дълбоки - Грях и топлота,
обляха я - вълни от Светлина...
Сън, Болка, Вик и Крясък,
Сърце изгаря - Слънчев блясък...
и Зло стопиха Думи Чисти,
прекрасно-нежни, свежи-бистри.

Там с Утро, Вятър и Роса
- понесена по мократа трева,
под звуците на скрити флейти
- танцува тихо - Дивна Лейди.

От Пяната на Морските вълни,
от Въздух Пролетен родена,
от Лунни, сребърни Лъчи
- Тя цвете нежно е - Земя, Вода...