Очите ми в очите ти се взират...
Безкрайни дебри, звездни езера...
Изтича време... Времето замира...
Чудото пред мен е Красота...
А аз не искам, плаша се от тебе,
може би защото съм грозник!?...
Тътенът на цялата Вселена
ечи във мен, превърнал се във вик...
Неистово се смеят небесата...
О, миг, постой... Мечтата ми, върни я!...
Виновен ли съм... Ти стопи стената?...
Заклокочи, забуча, завря...
Аморфен въздухът не може да се диша
и някак си не стига светлина...
Мъждукаща Надеждата остана,
но сигурно Последното е тя?...
От чувствата горещи като лава
силата ще трябва да възпра...
Трепети, тревоги - суха пепел...
Наистина ли всичко изгоря?
Я виж там, мила, нещо топло свети –
моята изстрадала душа...
Агонизираща... Очаква нечии шепи...
... Очите ми във твоите се взират...
© Лисенко Иванов Все права защищены