Oct 8, 2011, 10:53 PM

Светлина

  Poetry » Other
646 0 0

Очите ми в очите ти се взират...

Безкрайни дебри, звездни езера...

Изтича време... Времето замира...

Чудото пред мен е Красота...

А аз не искам, плаша се от тебе,

може би защото съм грозник!?...

 

Тътенът на цялата Вселена

ечи във мен, превърнал се във вик...

 

Неистово се смеят небесата...

О, миг, постой... Мечтата ми, върни я!...

 

Виновен ли съм... Ти стопи стената?...

Заклокочи, забуча, завря... 

Аморфен въздухът не може да се диша

и някак си не стига светлина...

Мъждукаща Надеждата остана,

но сигурно Последното е тя?... 

От чувствата горещи като лава

силата ще трябва да възпра...

Трепети, тревоги - суха пепел...

 

Наистина ли всичко изгоря?

Я виж там, мила, нещо топло свети –

моята изстрадала душа...

Агонизираща... Очаква нечии шепи...

... Очите ми във твоите се взират...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лисенко Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...