10 сент. 2006 г., 10:51

Светлина

1K 0 7

Имам истинска нужда от теб, Светлина !

След дълга верига от хълмове – от равнина,

след страшни капани от спомени  - от мечти,

след пътеки – дяволски кръгове – от очи !

След бездни, осеяли мислите ми, дълбоки,

остри, до кръв разрязващи стъпките

и болезнени… Имам нужда от пъпките,

обещаващи бяло начало, дори и за мене!

След преследването на сенките – даже денем

и зазидало младостта ми сред кладенци,

непристъпни за обич…. Искам празници !

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е хубаво.
  • Да... Явно си била в някаква деппресия? Никога не е късно да кажеш: Стига!Искам празници! Но фактът, че си чакала до сега е в твоя полза, защото си изхвърлила всички лоши настроения,а за това на нормален човек му е нужно време за размисъл...
  • Дълго време се чудех къде си Пепи!
    Прочетените тази сутрин стихове ме озадачиха с нещо познато и едва сега мила разбирам, че това си ти!
    Радвам се за теб!
    Пишеш все така до болка истински!
    Ти знаеш какво искам да ти кажа!Продължавай, пиши!
  • Удоволствие бе да те прочета отнамало до край!
    Благодаря ти за красотата , която твориш!
  • Чудя се,защо съм те пропускала до сега
    Това,което прочетох -ме впечатли.
    Браво!
    Хубаво пишеш!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...